Часът е 6.30. Алармата звъни. Не съм сигурна дали съм будна или още сънувам, но първото нещо, за което се сещам е глътка прясно кафе и денят може да започне. На път към офиса съм и не мога да спра да мисля как въобще не си спомням, как съм се събудила и как съм си пуснала кафе-машината. Първото нещо, което ми идва като спомен, е вкусът на кафето. Това звучи ли ви познато?
Мозъкът на човек притежава уникално умение да се предпазва от „прегаряне” (burnout) и изтощение на тялото. Той върши толкова много работа, без въобще да осъзнаваме, че го прави, за да е сигурен, че ще има много повече енергия през деня от критичния минимум. Основният механизъм и състояние, в което мозъкът се опитва да бъде, е режим на „пестене на умствена енергия“. С прости думи, нашите мозъци се опитват да пестят умствена енергия чрез автоматизиране на процеса на вземане на решения в нашето съзнание, с цел буквално „да прави неща, без да мисли“. Това всъщност са навиците. Може и за някои хора да не е интуитивно , ако те вярват, че навиците и рутината са синоним на това “да бъдеш скучен”, но навиците всъщност са основната причина за увеличаване на продуктивността, правилно управление на времето, и причина да ни остане достатъчно енергия, за да се съсредоточи мозъкът върху решаване на проблеми, или да работи върху комплексни концепции и проекти.
Ако се върнем към моя сутрешен навик, чашата кафе да е първото нещо след събуждането – аз въобще не мисля за ставането и за пускането на кафе машината, мозъкът ми просто задейства навика ми и така пести енергия да не се занимава с вземането на излишни дребни ежедневни решения. Вместо това, умът ми използва времето да планира деня.
Навиците се състоят от три части :
- Trigger – действие, което дава на мозъка сигнал, че един навик трябва да започне да се изпълнява (например събуждането сутрин)
- Рутина – серия от автоматизирани стъпки, които се изпълняват, базирани на trigger-а. (ставане от леглото, пускане на кафе машината)
- Награда – краен резултат, който обикновено довежда до състояние “да се чувстваме добре” (вкуса на кафето).
Всеки ден минаваме над 40% от деня, изпълнявайки навици – от проверка на мобилния ни телефон, всеки път, когато той вибрира, до обличането първо на лявата ни обувка. Понякога мислим, че навиците не са толкова важни, и по-важно е да имаме силен самоконтрол или желание. Въпреки това, последните изследвания по темите доказват, че създаването на добри навици са с по-висок приоритет в сравнение със силния самоконтрол. Причината за това е, че когато сме уморени, самоконтролът не работи, докато навиците се задействат сами, защото те са автоматизирани и ние не мислим на тях. Това е причината, поради която досега не успявам сутрините да си направя първо закуска – аз съм създала навик първо да пия кафе и не полагам усилия да заместя този навик със “закуска“ (явно и самоконтролът ми рано сутрин изглежда също спи).
Аз си обещах да се опитам и да започвам сутринните с закуска. Как ще постигна това? Просто със замяна на рутината, която е предизвикана от моя „навик за събуждане“. Ще се постарая да имам купа пресни плодове в непосредствена близост до кафе машината, така че, когато отворя очите, да взема плодове вместо чаша кафе. Със сигурност ще е трудно, но само за първите 20 дни – толкова е времето, което е нужно средно за създаване на нов навик или за промяна на съществуващия.
Бихте ли опитали?
Юлия е високо-квалифициран консултант в управлението на ИТ услуги и управление на проекти и портфолио с повече от 15 години опит в индустрията. Тя е ръководила някои от най-големите ServiceNow проекти в Югоизточна Европа.
